9 min reading
Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им смях жадно се поглъщаше от пролетно залялата брега, вода.
Цветенцата, нежно целувани от слънчевите лъчи, съпричастно поклащаха главици. Изведнъж малкото момченце викна радостно, посочи напред с пухкавата си ръчичка и освободило се от майчината прегръдка, замята краченца по ниската трева, подгонвайки пъстра пеперудка. Мери гледаше след него с очи, изпълнени с най-силнта обич, която имат и дават само майките. Щастието й сега беше пълно и неизразимо красиво. С болка си припомни тежките дни на срам, горчиви сълзи страх от стерилитет, които беше изживяла, затворена в себе си, далече от близки и приятели. Дългите месеци на отчаяно страдание от безсилието, стегнало тялото, мислите, душата й, цялото ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up