13 jul 2008, 15:55

Стерилитет 

  Prosa » Relatos
852 0 3
9 мин за четене
Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им смях жадно се поглъщаше от пролетно залялата брега, вода.
Цветенцата, нежно целувани от слънчевите лъчи, съпричастно поклащаха главици. Изведнъж малкото момченце викна радостно, посочи напред с пухкавата си ръчичка и освободило се от майчината прегръдка, замята краченца по ниската трева, подгонвайки пъстра пеперудка. Мери гледаше след него с очи, изпълнени с най-силнта обич, която имат и дават само майките. Щастието й сега беше пълно и неизразимо красиво. С болка си припомни тежките дни на срам, горчиви сълзи страх от стерилитет, които беше изживяла, затворена в себе си, далече от близки и приятели. Дългите месеци на отчаяно страдание от безсилието, стегнало тялото, мислите, душата й, цялото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??