Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им смях жадно се поглъщаше от пролетно залялата брега, вода.
Цветенцата, нежно целувани от слънчевите лъчи, съпричастно поклащаха главици. Изведнъж малкото момченце викна радостно, посочи напред с пухкавата си ръчичка и освободило се от майчината прегръдка, замята краченца по ниската трева, подгонвайки пъстра пеперудка. Мери гледаше след него с очи, изпълнени с най-силнта обич, която имат и дават само майките. Щастието й сега беше пълно и неизразимо красиво. С болка си припомни тежките дни на срам, горчиви сълзи страх от стерилитет, които беше изживяла, затворена в себе си, далече от близки и приятели. Дългите месеци на отчаяно страдание от безсилието, стегнало тялото, мислите, душата й, цялото ...