Пеят птици. Юни е. Вятърът шепти във въздуха - разнася стъпки, музика и детски смях. Един сакат се подпира на дувара пред читалището и гледа котката проснала се на нагорещената земя как кърми малките си. Друг се е опънал на сянка и слуша музика, блуждае. Хората сънуват щастието си. А Морфей е влюбен в падението на неудачника. Взима го за гъсеницата, която се готви да умре и се забавлява с хода на съня му. В него група буболечки разкъсват обвивката, а се оказва че под нея няма пеперуда. После разнасят гъсеницата на парчета, влачат я по пръста и я мъкнат към тунелите на мрака. На части, към различни посоки. Всяка част е от полза. Две мравки носят главата. Сърцето не е потребно. Но кожата е прилично одрана. Няма и намек за аматьорско изпълнение. Ритуалът е изпълнен. Всички са сити. Природата прощава само на глупците, заради предимствата в несъвършенствата им. Другите ги оставя да рикошират по няколко пъти в необикновената си сила, преди да излетят от телата си. Също като дървото, което до ...