14 jun 2020, 14:27  

Стигми на метаморфозите 

  Prosa
663 3 12
4 мин за четене
Пеят птици. Юни е. Вятърът шепти във въздуха - разнася стъпки, музика и детски смях. Един сакат се подпира на дувара пред читалището и гледа котката проснала се на нагорещената земя как кърми малките си. Друг се е опънал на сянка и слуша музика, блуждае. Хората сънуват щастието си. А Морфей е влюбен в падението на неудачника. Взима го за гъсеницата, която се готви да умре и се забавлява с хода на съня му. В него група буболечки разкъсват обвивката, а се оказва че под нея няма пеперуда. После разнасят гъсеницата на парчета, влачат я по пръста и я мъкнат към тунелите на мрака. На части, към различни посоки. Всяка част е от полза. Две мравки носят главата. Сърцето не е потребно. Но кожата е прилично одрана. Няма и намек за аматьорско изпълнение. Ритуалът е изпълнен. Всички са сити. Природата прощава само на глупците, заради предимствата в несъвършенствата им. Другите ги оставя да рикошират по няколко пъти в необикновената си сила, преди да излетят от телата си. Също като дървото, което до ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??