3 min reading
Кафенето беше приветливо и уютно. Имаше собствен стил и декор носещ носталгия по деветдесетте. Тогава през тези години, като че ли в нещата имаше заряд и надежди в бъдещето. Отвън беше невзрачно, почти скрито, сякаш не искаше да пусне случайни минувачи, които да го заразят с новите си идеи.
Бутнах вратата и влязох – не ми беше за първи път. Обичах хубаво еспресо и знаех, че тук ще ми го направят. По това време на деня, в десет сутринта, клиентелата беше редовна – предимно пенсионери търсещи социален живот в заника на годините си. Бяха заели маси на групички и обсъждаха различни теми.
Не събудих любопитството им. Поръчах на жената зад бара кафе и портокалов сок и изчаках докато ги приготви. Платих, взех поръчката и седнах на една самотна свободна масичка. Убивах време преглеждайки новините от смартфона. Обстановката ми навяваше носталгия, сякаш бях попаднал в изгубен свят от миналото, когато дискотеките бяха пълни с живот, а попфолкът се изкачваше по стълбите на опушените механи към бля ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up