Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не искаш поне не ми пречи да заспя".
Лошото е, когато температурата и болките в гърлото не ú позволяват да се отправи към Страната на чудесата (така Кати нарича сънищата). Само, че тя не е вече малко момиче, въпреки че упорито отказва да порасне и да влезе в света на възрастните, който е строго фиксиран, скучен и далеч от нейните представи за красота. А пък Кати смята, че всеки трябва да живее красиво и всеки има право на щастлив живот.
Сънищата ú са най-различни. Никой с никой не си прилича. Тя е чувала, че човек най-често сънува, когато е влюбен. А Кати напоследък не само, че сънува всяка вечер, но и си спомня всеки сън кога с подробности, кога не, но знае, че е сънувала. Оттук Кати си прави изв ...