Ден първи:
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! Издувам се целия. Гейзерите се превръщат в цунами и се впускат по хранопровода. Пак съм празен, самотен и свит... като овчарски мех лишен от капка вода.
Ден Втори
Къркоря вбесено. Онези смотаняци смърдящи - червата, пак са по-добре от мен... В тях поне има нещо. А мен ми правят руска чекия. Студен душ - вода. Топъл душ - вода.
Ден Трети
Свил съм се болезнено под диафрагмата и си мисля с какво съм съгрешил толкова, та Господ да ме даде на жена? Оф, усещам как ме тресе. Свивам се конвулсивно. Онази вещица днес и чай не пие. Само вода. Мисля, че ще ме простуди. Не се налочи мамицата и! Пие и пикае. Пфу! Жена! На пикочния мехур вече му се вие свят от изтощение. Издул се е като балон. Чувам го к ...