- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия детища ще ми се мъкнат по входа, за да просят пари... Човече, честно... Що за глупост е това?
Нападайки злостно новопоявилия се прастар празник, вироглавият младеж беше изгубил представа за времето и пространството. Той нямаше против църковното лице на празника, което чества всички светци, но не му харесваше това, че се налага да гаси осветлението на дома си, за да пропъди радостните дечица, решили да получат някое друго лакомство. Той намираше нещо грешно в самите обичаи. Знаеше, че много от тях са наистина древно наследство, но фактът, че се бе сблъскал със селския живот, с всички негови недостатъци и с дискриминацията, фактът че той не намираше среда за достойно съществуване в предишният си д ...