на Вега
Ѝ/допитал съм се за разрешение - демократично/
Подскочи и седна в кревата.
Въпреки стряскането, отбеляза, че все още е пъргав – ненапразно от ученик приятелите му викаха Младия елен, понякога съкращавано до Младен. Иначе останалите го знаеха като господин Михалчев или чичо Мишо.
Но останалите ги нямаше, а кошмарът от съня не изчезваше.
Стана, пи една вода, пусна друга, върна се в леглото. Поредната красавица – поне така му се видя в края на вечерята, когато плащаше френските ястия и двете бутилки вносен коняк, разделен ревниво между двамата.
Сега красавицата спеше, набирайки сили за сутрешната гимнастика в кревата, а той…
Той отново се сети за страшния сън…
Големият булевард, градинката пред подлеза и малкия паметник сред тревата. Стар паметник – на някакво момче-партизанче, случайно пропуснат от демократичната прахосмукачка, обрала идеологическите спомени, а сетне нацвъкала фигури на известни различни с отминалото време – по мислене, по сексуална ориентация, по цинизъм… Особен ...