А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си делкате оболите, дето събирате от очите на умрелите и хайде – по кръчмите…
А аз търся забрава! Щото нашата… Абе, какво знаеш ти… Я да те туря цял ден стихове да слушаш – още следобеда ще почнеш с първия адски нектар. Без мезе…
Вярно, пълна е кръчмата с музи, музове и музчета… Пълна, я… Е, няма как – нали сега и бебетата, преди да кажат „мама“, търсят рими и оригинални стихоплетения. Нужни са им и на тях някакви музи. Нашите отказват – трябва да си изперкал, та да издържиш на детска поезия. Затова боговете сътворили музчетата – дресирани специално за дечурлига и амбициозни мами…
Да, на времето са били три музи само – на умението, паметта и песента. По цял ден скучаели. Че то в ония времена колц ...