СТРИГАН, НЕСТРИГАН
Утринната тръба ме сепна от сън. Завъртях се насам на там, пробих път между сънената тълпа от войници и хукнах към казармения бръснар. Снощи ми беше остригал половината от косата, а другата остави, защото спря тока. Платих му от бедната си войнишка заплата, обеща сутринта да остриже останалата коса. Сега го търсех и надникнах.
Един стар войник ми задоволи любопитството, като ми заши шамар през врата. След това обясни, че бръснарят е при дежурния по полк и не знае кога ще дойде. На бегом се изнесох към тоалетната, а тя пълна. По примера на полковите кучета, чакащите новобранци отдъхваха пред стената. Пак на бегом се качих на ракетата, така викаме на парцала за миене. Грабнах дръжката и полетях с първа космическа. Пропищя втората тръба за храна. Наредихме се по двама и - ето ни в столовата.
Мазният, със стара запръжка, фасул вдигаше топла пара и обещаваше бързо да насити къркащия от глад стомах. Хапнали, заизлизахме навън. От вратата на столовата фатмакът ни подпретна ...