20 авг. 2009 г., 20:58

Стриган, нестриган 

  Проза
741 0 2
2 мин за четене
СТРИГАН, НЕСТРИГАН
Утринната тръба ме сепна от сън. Завъртях се насам на там, пробих път между сънената тълпа от войници и хукнах към казармения бръснар. Снощи ми беше остригал половината от косата, а другата остави, защото спря тока. Платих му от бедната си войнишка заплата, обеща сутринта да остриже останалата коса. Сега го търсех и надникнах.
Един стар войник ми задоволи любопитството, като ми заши шамар през врата. След това обясни, че бръснарят е при дежурния по полк и не знае кога ще дойде. На бегом се изнесох към тоалетната, а тя пълна. По примера на полковите кучета, чакащите новобранци отдъхваха пред стената. Пак на бегом се качих на ракетата, така викаме на парцала за миене. Грабнах дръжката и полетях с първа космическа. Пропищя втората тръба за храна. Наредихме се по двама и - ето ни в столовата.
Мазният, със стара запръжка, фасул вдигаше топла пара и обещаваше бързо да насити къркащия от глад стомах. Хапнали, заизлизахме навън. От вратата на столовата фатмакът ни подпретна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??