Той беше Строител. Винаги бе мечтал да бъде такъв. И когато мечтата му се осъществи, започна да строи. Мечтаеше да построи целия свят. И затова обичаше своята професия. Работеше много. От сутрин до здрач. Влагаше в работата цялото си сърце и душа и тя му се отплащаше за това. Богато му се отплащаше. А строежите му бяха Творения. И хората го уважаваха за това. И също му се отплащаха. Много го уважаваха и много му се отплащаха. За тях той беше идеал, връх, пример. Те го обожаваха и му подражаваха, мечтаейки да постигнат това, което и той бе постигнал. И Строителят бе щастлив.
Но една нощ при него дойде Дяволът. В оригиналния си образ – черен, космат, приличен на козел. Седна спокойно и приятелски при него и след като се почеса по десния рог, започна да се съмнява. Задаваше въпроси и сам си отговаряше. Строителят отначало се уплаши и се опита да го загърби и да не му обръща внимание, но колкото повече време минаваше - толкова по-любопитен ставаше. И една нощ не издържа и лекичко подаде ед ...