Jan 6, 2015, 11:59 PM

Студено 

  Prose » Narratives
662 0 1
3 min reading
СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изглеждаше смешно. Тя си изгледаше смешно и без да се увива така, но този път беше особено убедителна.
- Миналата зима не беше толкова студено. Само десетина дни падна под нулата и после си беше приятно – настояваше сякаш тя, като че ли това имаше особено значение. Надявах се сега да не тръгне приказката около Емо Чолаков, Любка Кумчева, Минчо Празников или някоя друга синоптична звезда от телевизионния екран. Откакто станахме член на Европейския съюз, знам повече за времето в Испания, отколкото в Габрово.
Замълчахме, което си беше обещаващо – означаваше или промяна на темата, или сбогуване. И двата варианта ме удовлетворяваха. Беше ми студено – вероятно от времето.
- Имам цели две книги, почти ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??