10 min reading
Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я инструктира. Усети, че сърцето й е ускорило ритъма си. Тревогата й се засилваше.
„Ще се справя!“ – каза си наум тя и стисна зъби. Трябваше да помисли.
Отпусна се тежко върху патериците и присви очи към десния си крак, който държеше леко изнесен напред, за да не се опира в земята. Лекарят й бе казал, че не трябва да стъпва на него, не че тя можеше да стъпи при така изпънатото ходило. Размърда оголените си пръсти, които стърчаха от превръзката, в опит да ги стопли – с наближаването на вечерта температурата бързо се понижаваше.
Нямаше да стане по стандартния начин за изкачване на стълби, защото кракът й бе гипсиран изправен в коляното. Не можеше хем да го държи напред, хем да се изкачва. Така щеш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up