От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и стана банка за…
Абе, банка…
Та рекох да отида – да видя защо им е призорило. Усещах – не е за добро, кредити ще предлагат. Аз започнах седемдесетака, кредити в наследство да оставям?
Надникнах в интернета – написах точно банката и града. Пише: „Начало – 8,00 часа“.
Отивам в осем без малко, викам – ще почакам, друга работа нямам.
И още няколко човека чакат. По едно време някой се зачете по надписите на стъклената врата – ма, то почвали в 8,30???
Лепната хартийка – педя на половин, с дребни букви, на вътрешната врата…
Взеха да се точат служители. Някой рече, че тия банкери хич не бързат. Поправих го – никакви банкери, чиновници, банкерите са скрити…
Минути преди крайното уж време се появи дреб ...