(По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")
Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
- Какво? - питам аз и се чудя. Това дете все ще измисли нещо - Ами как така, бе Дани?
- Ами как! Когато се карате, мога да правя куп неща! Баба ми забранява да влизам в банята и да си пълня легена с вода и да си играя с куклите! Ти ми позволяваш! А когато сте сдобрени, и двете се подкрепяте и не ми позволявате, и двете ми се карате! Има и други неща...
- Ааааа, Дани... ха-ха... разсмя ме! - казвам аз.
- Двете сте като две различни планети - и ме е страх сега, като си говорите, да не се сблъскате! - допълва тъжно дъщеричката ми.
Малка е, но вече ги разбира тези неща. Баба й, на мен свекърва, е дзвер, заспал в пещерата си, когато не сме скарани. Чудовище в какавида. Бомба със закъснител.
Като се женехме, ...