(По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")

Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й  минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.

- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!

- Какво? - питам аз и се чудя. Това дете все ще измисли нещо - Ами как така, бе Дани?

- Ами как! Когато се карате, мога да правя куп неща! Баба ми забранява да влизам в банята и да си пълня легена с вода и да си играя с куклите! Ти ми позволяваш! А когато сте сдобрени, и двете се подкрепяте и не ми позволявате, и двете ми се карате! Има и други неща...

- Ааааа, Дани... ха-ха... разсмя ме! - казвам аз.

- Двете сте като две различни планети - и ме е страх сега, като си говорите, да не се сблъскате! - допълва тъжно дъщеричката ми.

Малка е, но вече ги разбира тези неща. Баба й, на мен свекърва, е дзвер, заспал в пещерата си, когато не сме скарани. Чудовище в какавида. Бомба със закъснител.

Като се женехме, на сватбата, приятелките ми от университета, дето бях поканила, ме дръпнаха настрана и вместо сватбени фанфари да чуя, се завайкаха:

- А бе, жена, що не ни показа туй чудо, преди да се зажениш! Много ще патиш, да знаеш! От километри се усеща, че е дзвер, да го знаеш!

Мен тогава не ми беше хич до това! А и освен това, бъдещата ми свекърва се държеше прилично, да не кажа, даже неприлично-прилично! Което трябваше да ме усъмни! Но не бях такава, да се заглеждам в тези детайли!

И заживяхме - по неволя, в един тристаен апартамент. Аз бях още студентка, мъжа ми, таман се роди Дани, и няколко дни след това, го съкратиха от работа. Да видиш ти, тегло! Зима, студ, малко дете, мъжа ми само ми се мотка, аз уж владея положението с памперсите, кърменето и денонощния режим на млада родилка със седем хранения и всичко останало... Дзвера го съкратиха един месец след раждането на внучката и си остана и той вкъщи. Веселба!

Като се започна едно нервничене, едно "помагане", ум да ти зайде! Сутрин, измъква прахосмукачката иззад вратата и в 7 и 15 ч я пускаше да чисти! Побеснявах! Или пък започваше да се кара със сина си на висок глас, таман съм успала детето и аз, жадуваща за малко отдих, отивам да пера и да гладя! Меееееее! Ревваше детето!

Кухнята. Шишета, после каши, пюрета и пр. Мъжът ми гладен, ще трябва да сготвя нещо за него. Аз - ами аз, не помня кога за последно съм се хранила. Започвам да готвя, дзвера минава с тежки стъпки и поглежда страшно към мивката - не съм измила няколко чинии от сутринта, защото кое по-напред. Мълчаливо отминава дзвера и вдига слушалката - обажда се на някаква приятелка. Чувам я - разказва й какъв ад е вкъщи - неизмити чинии, пода неумит, а бе, Анче, Анчеееее, какво да ти разправям, доживях и това да видя!

Много се засрамих, нали съм млада и глупава! Започнах да се старая да бъда като онази шесторъката индийска богиня. Туй, дзвера, пак недоволен! Тц!... Две играчки на детето в хола забравени! Палтенцето на детето - защо е оставено на стола в кухнята! Количката - що не са измити колелата отвън!... Нещо започваше да ми писва!

Тръгвам да си издействам по разни инстанции за майчинство - опирам до "Социални грижи". Нали съм само семестриално завършила. Ходене по мъките. Дзвера трябва да седи вкъщи да погледа за един-два часа бебето, нейното внуче. То за повече не може да ме няма, че нали кърмя. В началото, докато беше бебе на два-три-шест месеца, беше лесно. Само го тресеше в количката дзвера, даваше му водичка и то детето заспиваше. После, като проходи, стана й по-сложно! Като исках да изляза, по работа, а за виждане с приятелки на кафе и дума не можеше да става, започваше да вдига кръвното, да се разболява, да й прималява. Излязох един-два пъти. Като се прибирам - детето се било съдрало от рев по мен, наквасило от плач пеньоара ми. Уау, че лоша майка съм!... Спрях да ходя където  и да е!

Веднъж, казва, излизам с детето! Оо, за две години и половина, за пръв път! Представям си как тя ще излезе с детето на разходка, а аз през това време вкъщи ще си полегна и ще отмарям, наслаждавайки се на спокойствие и ще релаксирам! Току-виж мога и книжка да зачета като ми се закротят вените от лудешкия ритъм на рутинното ежедневие нонстоп между гърнето на детето, пюретата, детската кухня, разходките под час  и прочие. Хе-хе! Мечти! Тя, дзвера, искала с мен да излезе, и с детето! Побеснях! Ама нали иска да ми помага, бе! Нали като дъщеря все казва, че ме е приела! Е, не е ли била и тя майка, не знае ли, че е много изнервящо и това ежедневие, и че имам нужда от глътка въздух! И аз душа нося!

Добре, излизаме заедно на разходка! Сядаме в едно кафе, на паста, на кафе! Там има пързалка, люлка! Отивам да люшкам детето, а наш`та седи като царкиня. Люлея, люлея, люлеееея детето 15-20-25 минути, един баща с дете дойде на съседната люлка, заговорихме се покрай децата. Онова като зяпна!... Тя не пуши, но запали цигара - има в чантата си една кутия, за спешни случаи като този. Накрая взех Дани и отидохме при свекърва ми. Кафето ми беше изстинало. Не се сети да стане, да дойде тя да полюлее внучето. Онзи баща с детето дойде нещо да даде на Дани, че си забравила на пясъка - лопатка ли беше, що ли. Онова, дзвера, забрави да преглътне глътката си кафе.

По едно време идва един познат баща, с детето си. Махаме си за поздрав, пита ме как сме, казва за неговото дете, че сутринта нещо кихнало, страхува се да не е грипа. Дзвера запали още една цигара. Айде, вика, първият баща с детето на люлката, пак ще се видим! Майкоо, викам си, онова какво ли си мисли! Аз жив мъж не виждам с дни при нашите разходки като сме само с детето, сега какво стана! А онзи баща, дето го познавам, когато се виждаме по градинките, казва: "Ние с Коко отиваме в онази градинка, нашата, нали я знаеш!"...

Вечерта, докато съм се занимавала с детето да го храня, дзвера имал таен разговор със сина си. Аз я знам нея как уж нищо не казва! Само случайно му е споменала за двама мъже днес, с които съм си говорела много интимно! Мъжа ми не беше уж ревнив! Е, оттогава каква ревност се отключи в него, чак майка му после съжаляваше за "случайното" си изпускане пред него за двамата мъже. Като се почнаха едни проверки, едни скандали, едни чудеса! Та и досега - животът ни се вгорчи! Ама нейсе, дзвер!

Дето казва дъщеря ми, туй като сме в добри отношения, не е на хубаво!