Jun 14, 2022, 10:27 AM  

 Свещичка 

  Prose
1035 3 26
Multi-part work « to contents
3 мин reading

    За първи път се усмихвах на гроба ѝ. Запалих свещ и отново бях в щастливите спомени. Подухна ветрец и пламъкът угасна. Започнах да ровя в джобовете си за запалката.

- Виждаш ли, колко малко трябва, за да угасне пламъкът?

Стреснах се. Зад гърба ми отново беше той. Слабичкият, почти прозрачен Никой. Този път държеше лопата и бе в работно облекло.

- Излиза, че никога не мога да се спася от теб.

- Можеш, като станеш друг човек.

- Разбрах, значи никога.

- Нали видя само лек полъх на вятъра и свещта е просто пръчица восък.

- Отново дълбоките ти разсъждения за живота, смъртта и всичко, а аз исках само да съм за малко щастлив със спомените си.

Стоеше с тъжна физиономия подпрян на лопатата. После заговори.

- Погледни свещта!

- И... какво... свещ.

- Виждаш ли капчиците восък по нея?

- Да, и...

- Това са спомените, нещото, което остава, докато гори свещта. Те са част от нея. Променят я. Правят я по-обемна и... по- друга. Вече не е правата гладка пръчица. Всеки спомен е капка по нея, но и всеки спомен я скъсява.

- Може би си прав, така изглежда по-красива.

- По-красива, но за да бъде такава трябва да гори. Трябва да свети и отделя топлина. Когато фитилът изгори до края ще премигне няколко пъти и ще угасне, а от нея ще е останала само камарка восък, който в средата е все още течен. Малко езерце, което също ще се втвърди. Свещта няма да я има, но ще останат спомените за нея в тази купчинка.

- Не мога да разбера, защо ми описваш тази картинка.

- Нали търсеше запалка, за да я запалиш и отново да свети. Направи го и после се взри в пламъка и. Той ще ти говори по-точно от мен.

Послушах го и се загледах в трепкащото пламъче. После сякаш се стопих в него. Бях в миналото, бях дете. Смеех се с две лъскави зъбчета и стисках пръста на майка си. Пълзях по ароматна горска полянка с нацъфтели маргаритки. Карах, като луд колелото триколка по прашния път. Стоях на чина и стрелях топчета по вратовете на другарчетата си.Тичах с разкървавен нос след поредното сбиване. Бях в нощния парк и за първи път усетих устните и тялото на момиче. С подгъващи се крака носех огромен чувал, а гарата бе толкова, студена и сива... Пламъкът премигна.

Обърнах се и го погледнах.

- Не гледай мен, а огъня! В него си ти. Твоето аз, което е бродило в живота.

- Щастливо и тъжно е, но искам да видя, защо горя. Дали моят пламък е нужен някому.

- Всеки пламък е нужен, щом гори значи е нужен и Той те е създал затова. За да светиш.

Една пеперудка се хвърли в огъня и изгоря, припуквайки крилата ѝ се сгърчиха и стана малко черно телце плуващо във восъка.

- Видя ли?! Тя изгоря, защото моят пламък гореше.

- Такъв е животът. Не винаги носиш само светлина и топлина. Понякога те са това, което убива. Помисли, колко пъти искайки да направиш добро си наранявал или убивал. На тази земя не можеш да бъдеш винаги праведен. Много са злите сили!

Видях, как черното телце се понесе с восъка и после стана твърда капчица на свещта.

- Тази пеперуда беше твоя мечта изгоряла, но остана в теб, като восъчна капка.

Въртеше лопатата в ръката си.

- Тази лопата пък, за какво ти е?!

Засмя се.

- За камуфлаж пред другите, но може и да потрябва, за да погреба нещо.

- Пред кои други?

- Затвори очи и ще ги видиш.

Направих го и... Край мен бяха сенки, множество сенки вперили очи в нас. Имаше черни и бели, като някаква пъстра мъгла.Над всичко грееше Светлина. Отново отворих очи.

- Кои са тия?

- Силите, които са край теб. Силите, които могат да запалят свещта или да я угасят.

- Знаеш ли, не искам повече да си говорим искам да погледам свещта.

- Добре.

Обърна се и с походка, като на Чарли Чаплин тръгна между гробовете, а аз погледнах към свещта. Беше изгоряла, докато сме говорили.

Нищо и аз ще тръгвам.

С Богом. Ще се върна отново.

» next part...

© Гедеон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И двамата ша черпим... Щурачето
  • Дадено. Зико, ти избираш!
  • И аз мразя да ме черпят, тъй че ще почерпим някой друг по случай кръщението.
  • Жабчо- Зико си държи здраво класациите.
    Е, избрах ти това име. Така те усетих.☺
    За черпнята не се притеснявай. Едно от нещата, които най- много мразя е някой да ме черпи. Предпочитам обратното, дори и без повод. Просто ей така- заради Живота!☺
  • Винаги обичам, да черпя. Доставя ми удоволствие, Кръстнице. Тъкмо привършвам много краткото си разказче и ще го публикувам след малко.
    Стига, Щураче, не съм гол, виж за майстор... Ми то в сайта има Майстор.
  • Жабокът - Гол майстор
  • Имаме си Зиги в сайта. Вече имаме и Зико.
    Чудесно. Сега трябва да ме почерпиш. Кръстница съм ти.😉
    Зико! Прекрасен футболист беше. Увлякох се.
  • Ето това вече ме впечатли Жабокът- Зико. Направо звучи и поетично.
  • Жабокът. От къде го измисли?
    Ти си Зико....Марадона.
    Жабокът Зико!...Зико- за който разбира от техника.
    Зико не е жабче. За който разбира.
  • На какъв, щото Жабокът не мога да го променя. Иначе мога да съм център нападател Жабокът- 10 или Жабокът-Нападател.
    П.п. Добре Жабокът- Приятел., как звучи.
  • Стига си ритал, ...и си преименувай профила.
    Нито си жабок, нито си никой, приятелю.
  • Жабокът- Алигатор, много ми харесва.
    Но аз съм си сърничка, която уважава себе си и от време на време рита по някое копито.
    Стратегия, кво да прайш.
  • Най-важното в играта е да напредваш с финтове. И колкото повече бързина, толкова повече изненада за противника. Не е нужно предварително да знае кой си.
    Може да си алигатор от блатото, може и да си сърничка. Излезеш ли на терена-трябва да победиш. Защото се Уважаваш.
    Част от една друга философия!😉
  • Винаги съм обичал да вкарвам между краката. Противникът просто не го очаква
  • Симулантите не правят играта. Прави я майсторството да вкараш топката в междукрачието им, Вальо!
  • Щях да бъда постоянно с червен картон, заради симуланти, които имитират, че съм ги ритнал.
  • Трябваше да станеш футболист, тоя свят има нужда да бъде ритан професионално
  • Щураче, мога и с десния да направя шут, но тогава ще бъде стандартен.
    Ивита, ей тука се разминаваме. Не обичам футбол, въпреки че като дете играех в отбора на прогимназията. Бях полузащитник.
  • Футболът е една от любовите ми, Вальо. Не само защото е „цар”.😉
    Еее, щурчо, колко си права, талантливке!
  • Иска да каже, че си го писал с крак и то с левия, което си е завидно постижение, никой футболист не го може! :Р
  • Благодаря ти, Ивита. До сега не съм имал коментар с футболна терминология, но ме впечатли наистина.
  • Великолепно нестардантен!
    Като във футбола- очакват от теб да „набодеш” топката на „боц” с десния крак, а тя вземе, че ти легне на силния ляв.
    Тогава талантът те прави различен.
    Прекрасен поглед, чудесен разказ.
  • Трите маймунки
  • Нищо ново, много коментари изчезват безпричинно, а други стоят в разрез с всички правила на сайта и обяснението винаги е "не знам, не чух, не видях"
  • Благодаря ти, Щураче.
    Мисля да напиша още един разказ със заглавие "Лъвът" и да изляза в дълга, дълга ваканция. Прекалено много кал, дори и за Жабок. Но в блатото има много пиявици, които се хранят с всичко, което е по-различно от тях.
    Извинявам се на Вики, но явно е имало бъг и е изтрит коментарът и. Не е от мен.
  • Отново един прекрасен разказ, смислен разказ със споделени собствени оригинални мисли!
Random works
: ??:??