Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – едно от любимите му места – накъдето се обърнеш се простира безкрайна синева , пухкави облаци галят взора, тишина,спокойствие,но...не и днес.
Чу ги още от предните хълмове - крясъци,трясък на наковални,гласове,толкова много гласове,през годините беше откривал всякакви вражески владения - малки заблудени отряди,до големи армии начело с не по-малко способни герои от господарката,но това беше различно - грохота от копитата на конете им достигаше до самите му кости, трябваше да види, за да е сигурен, защото ако беше прав,о – ако пеше прав! Дара – прелестната му господарка – търсеше тази армия от години.Мрачната им слава ги предхождаше ,сред повечето села мълвата за тях се носеше като мит за отдавна изчезнал мрак.
         Бавно,внимателно изкатери последните метри до върха.Снишен,така че да не го види някой случаен съгледвач и да – ето ги - пълчищата на мрака – огромен сбор от всевъзможни чудовища,не виждам до сега по тези земи – трябваше веднага да се върне,да предаде – господарката трябваше да знае!

                                                                                                    ***

        Дара беше отегчена и слънцето ,носещо със себе си тази непоносима жега не и помагаше да се разведри ни най-малко.Единствено нейната другарка Сага можеше да е разсее,но тя отново беше на път.
Въпреки всичките им усилия предходния ден,всички сражения – и четиримата бяха излязли,повели всички войски - разчистиха не само нейното ,а и много съседни кралства – но ето, че днес отново имаше доклади за нашествия – от всички посоки съобщаваха за малки и големи сборища – и нейната вярна другарка ,както винаги не се и замисли преди да тръгне – а тя остана тук с Борн,полезен ,но безкрайно отегчителен.

      И ето че в този момент дойде доклада – тя премигна и го прочете отново, може би и се беше сторило – толкова години чакаше това, че чак не повярва, но ето ,че да!Бяха ги открили – огромно сборище от чудовища,съществуването на което се беше превърнало почти в мит.А който ги открие,който ги победи – щеше да намери несравними богатства!И ето ,че тя знаеше къде са. Веднага разпрати най-верните си шпиони – искаше да е сигурна преди да поведе армията си, но не мина много време и потвърждението дойде!
Бяха в крайните територии – скрити сред планинските върхове, чакаха – нея 😊 помисли си тя и жаждата ѝ за битки се разпали! Отиваше на лов!За съкровища и търсещи смъртта си чудовища.

                                                                                                        ***

       Почти бяха стигнали, усещаше трепета на войската си, нетърпението им да влязат в сражение,с всяка крачка напред това чувство се изостряше,разпалваше и ето – вече ги чуваха – глъч,викове,ковашки чукове, писъци и рев на всевъзможни същества. Несъмнено най-голямото чудовищно струпване,което беше виждала, можеше само да си представя богатствата,които ще и донесе тази победа.

                                                                                                           ***

        Погледа ги за малко ,затаила дъх от вълнение, след което се хвърли напред с вик, повеждайки армията си след себе си – те щяха да е последват ,нямаше нужда да се обръща, въпреки множеството врагове в подножието на хълма. Тя бе водила тези войни на хиляди битки и знаеше ,че ако трябва, ще измрат за нея.
        След това всичко ѝ бе в мъгла – адреналина от битката,звука на оръжията,мирис на кръв - всичко това замъгли разума ѝ и тя се остави на инстинкта да я води.
Но битката беше кратка, тя спечели още с първия набез, леко разочарована си даде сметка,че е очаквала повече от такъв легендарен враг.
          Беше дала минимални жертви, а врага беше заличен изцяло. Още повече ,че способните ѝ лечители щяха да се погрижат и за падналите. Тя не се и съмняваше ,че всички тръгнали,ще се приберат с нея в замъка,за да отпразнуват тази славна победа
       И естествено,беше права,не без причина водеше жриците навсякъде със себе си – бяха най-способните сред всички раси и днес отново бяха заслужили славата си!

        А сега беше време да вземат богатствата си –заслужаващи славата си несъмнено и да обърнат обратно към замъка , където щяха да ги посрещнат подобаващо.Дара беше сигурна – Сага вече се е прибрала и е разбрала на къде е тръгнала – тя щеше да се погрижи армията и да бъде посрещната с почести.