Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – едно от любимите му места – накъдето се обърнеш се простира безкрайна синева , пухкави облаци галят взора, тишина,спокойствие,но...не и днес.
Чу ги още от предните хълмове - крясъци,трясък на наковални,гласове,толкова много гласове,през годините беше откривал всякакви вражески владения - малки заблудени отряди,до големи армии начело с не по-малко способни герои от господарката,но това беше различно - грохота от копитата на конете им достигаше до самите му кости, трябваше да види, за да е сигурен, защото ако беше прав,о – ако пеше прав! Дара – прелестната му господарка – търсеше тази армия от години.Мрачната им слава ги предхождаше ,сред повечето села мълвата за тях се носеше като мит за отда ...