Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане...
***
Тя идваше от Слънцето и не вярваше в любовта. Мислеше, че поначало в матрицата на така наречената земна любов е сбъркано нещо. И ако допуснем, че такова явление съществува – какъв бе изначалният му смисъл? Каква бе божията промисъл? Приемаше, че за кратък период от време в главите на хората протичат бурни биохимични реакции, които целят продължаване на биологичния вид и се активират спрямо екземпляри с подходящ генетичен набор. Вярваше, че любовта е измислица на масовата култура и комерсиалното общество, за да се оправдаят безхаберието, разюздания секс и слободия на земните хорица и още куп глупости, свързани с това.
Но ú пратиха подарък!
*** ...