Просто длан, в която да се скриваш.

Просто поглед, в който да заспиш,

Просто устни, от които се напиваш.

Силует, със който да мълчиш.

Просто някой, някъде и нещо.

Просто символ и вълшебство.

В този свят на думи и на вещи

да усетиш нечие усещане...

*** 

Тя идваше от Слънцето и не вярваше в любовта. Мислеше, че поначало в матрицата на така наречената земна любов е сбъркано нещо. И ако допуснем, че такова явление съществува – какъв бе изначалният му смисъл? Каква бе божията промисъл? Приемаше, че за кратък период от време в главите на хората протичат бурни биохимични реакции, които целят продължаване на биологичния вид и се активират спрямо екземпляри с подходящ генетичен набор. Вярваше, че любовта е измислица на масовата култура и комерсиалното общество, за да се оправдаят безхаберието, разюздания секс и слободия на земните хорица и още куп глупости, свързани с това.

Но ú пратиха подарък!

***

Бяха я изпратили да работи на Земята по изграждане на колония с нови свръхенергийни растителни видове. Когато Скорпионът се появи за първи път в нейната лаборатория, парен чук смаза гърдите ú и притъпи дишането. Съвсем случайно го доведе един от сътрудниците ú за консултация, имаща връзка с възобновяемите източници на елекртоенергия. На челото му пишеше УСЕДНАЛ. Животът му бе спрял отдавна да се случва. Бе се вкопал в баналното ежедневие. Еманацията на есенните му следобеди се изразяваше в това къде и с кого ще пие едно питие. Въпреки че се беше опитал елегантно да тонира косите си, изглеждаше много, много по-възрастен, отколкото в действителност е, и много самотен. Смазващото му материално излъчване не ú попречи  ясно да приема непрестанните сигнали на живата му Искра, която викаше за помощ - крещеше, независимо от сполучливите му опити да не вярва в съществуването ú. Първоначално Стела се изплаши. Пропастта между начина, по който Той се бе привързал и самоунищожил във физическия свят, и живата му, чиста и фина Искра беше неописуемо голяма. Тя реши да подходи с такт:

- Извинете, госпожице Искра, без да искам чух сигналите ви за помощ. Може би молбите Ви бяха насочени към друг, но разполагате само с мен. Съжалявам, ако това Ви разочарова. Само аз притежавам точните ключове, за да ви чувам. Може би просто сте имали нужда да помрънкате малко или да се самосъжалявате за известно време. Ако е така, ще Ви разбера. Извинете ме отново.

Искрата на Скорпиона спря да реве и я зяпна с огромните си очи. Беше по-изплашена и от Стела.

Той благодари на Стела за старанието и компетентната работа и си тръгна. Всеки пое по пътя си. Искрата остана да се чуди.

***

Кашата в живота му беше огромна и Скорпионът даваше всичко от себе си, за да оправи нещата, но винаги пренебрегваше Искрата си, задушаваше вътрешното си усещане. В неговия свят проявите на фина материя  бяха приети за несъществуващи. Тези, които ги долавяха, трябваше да се правят, че не знаят за тях. Скорпионът си позволяваше да говори или мисли за същността си само на няколко чашки, когато всички наоколо биха приели за нормално бръщолевенето и философстването за Искрата. Виното превръща хората в неспасяеми романтици - така бе прието. Но въпреки всичко, когато заставаше истински пред себе си, той знаеше, че Искрата вътре в него е силна и млада, изпълнена с възторг от живота и незнайно кога и как щеше да напомни за съществуването си. И тогава Господ да му е на помощ!

*** 

Бяха изминали месеци, когато Скорпиона отново се появи в лабораторията на Стела. Дойде изневиделица и носеше нова и интересна работа. Може би отговорното ú отношение към строежа на колонията го бе впечатлило, а може би нещо друго, но така или иначе тя знаеше, че ще дойде. Бе получила послания за него и Искрата му рано или късно щеше да го върне тук.

Не искаше за нищо на света да го плаши. Самата тя бе достатъчно изплашена, но бе длъжна да му каже всичко, което знае. Стела не беше тук, за да го обърква, а за да му помогне. Още повече дискомфорта, който ú създаваше този мощен енергиен генератор, напълно разнебитваше крехко създадената ú материална обвивка. Работеха усърдно и общите им проекти се получаваха много добре. Скорпионът притежаваше огромни запаси от балансирана енергия, която подаваше на точно определени порции, и темпото му определено ú пасваше. Той я накара да открие нещо ново и напълно непознато в себе си – можеше да работи с часове заедно със Скорпиона, без да се умори и да се изнерви. Обикновено, когато някой се опиташе да навлезе в пространството ú за повече от 30 - 40 минути, бе безмилостно изхвърлян от там. Лабораторията беше нейният храм, светая светих и търпението ú по отношение на това място бе изключително деликатно. Този странен индивид обаче всеки път абсолютно удобно се настаняваше в астралното ú поле и напасваше енергиите си без каквото и да е усилие. Караше я по някакъв категоричен начин да се развива, но не проявяваше агресия и не навлизаше в личното ú пространство. Подчиняваше я на волята си без съпротива. Странна работа. Странно беше и че когато разговарят, новите ú детектори за лъжа не се активираха. Това наистина беше необяснимо. На всеки доброволец, пожелал да работи на Земята, задължително се инплантираха детектори за лъжа. И Стела като другите бе инструктирана, че тук хората много лъжат. Но думите му и мислите му бяха в синхрон. Когато Скорпионът си тръгнеше, Стела се опитваше да си спомни за какво са говорили  и да анализира разговорите им. Резултатът беше винаги един и същ – беше снела, без да иска, от главата му тонове информация. На всеки 3 грама думи тя попиваше по 3 тона чиста информационна енергия. В началото си помисли, че полудява. Хората от Земята нямат такива ментални заложби, няма как да стане напасване между същества от различни планети. Реши, че е преуморена. Може би твърде голямото отсъствие от дома ú се отразяваше зле. Може би се разболяваше от някаква скоропостижна земна болест. Малко сън и витамини щяха да укротят пристъпите на безпокойство. Забеляза и други непредвидени симптоми, например безпричинната радост. Но тя дълго се бе молила на Твореца да ú изпрати точно това – Радост, и го прие просто за навреме изпълнена поръчка. Не се досещаше, че е възможно към пратката да има прикрепени и други неща. Стела бе започнала по някакъв странен начин да се идентифицира със инопланетянин, а това по законите на Вселената бе невъзможно. Не искаше доживотните права над тленните останки на Скорпиона и нотариални актове за физическото му същество. Те не струваха нищо. Превръщаха го в обикновена стока с мимолетно качество. Но не искаше и да го губи. Тя вече притежаваше част от неговата Искра и това беше много повече от всичко, което съзнанието му може да преработи, като количество за даване. Беше я подкрепял и насърчавал многократно, без да разбира какво прави. Нямаше мисловен еквивалент, който да приведе тази информация на полезно ниво на възпремане нито у единия, нито у другия. Стела получаваше огромни талази от Нещото самоволно – при най-естествен акт на даване. Тя разчиташе много на здравия разум на земния си партньор, но знаеше, че всичко това се случваше без наличие на съзнателна разумност. Скорпиона изглежда също изпитваше известен дискомфорт от общуването им. Като достойно човешко същество се придържаше към междупланетните спогодби и закони, но когато Здравия Разум заспеше за миг - кратък несъществен миг на разединение с физическото същество – Той отново търсеше момичето от Слънцето, защото потокът на обмен вече нямаше как да бъде спрян. В тези моменти нямаше време за страхове, защото съзнанието бе изключено от играта и двамата попадаха в съвсем различно измерение на време-пространствената матрица.

***      

Стела усещаше, че е дошъл момента да се прибира у дома. Времето и на Земята свършваше. Проектите бяха финализирани. Скоро тази зелена планета щеше да премине на по-високо вибрационно ниво и една от Искрите, която бе пожелала да продължи напред, бе на Скорпиона. Стела беше горда с него, много горда и щастлива, че го познава. Трябваше само да му съобщи посланията, които му бяха изпратени. Само той можеше да ги разчете. Бяха в сънища. Така прекрасно можеше да се сънува само на планетата Земя.

Първия път тя сънува Скорпиона като малко дете. Лежеше разплакан на голямо старо легло с книжка в ръце. Копнееше някой да го приласкае и да му почете, докато заспи, но нямаше никой в стаята. Стела понечи да го гушне, но вместо това картината изчезна и тя се събуди.

Вторият сън беше още по-странен. Стела с весело лице изскача пред Скорпиона: „Хей, Здравей! Върнах се. Толкова се радвам да те видя.“ А той, изпаднал в пълна паника и усещане за безизходица, ú казва: „Търсих те навсякъде, хиляди животи. Обърнах света наопаки. Нямаше те. Пуснах рапорт, че си безследно изчезнала. Мъртва. Изтрита си от всичките списъци и си заличена от всички програми. КАКВО ДА ТЕ ПРАВЯ? КАКВО ДА ТЕ ПРАВЯ, СЕГА? Ти не съществуваш.“  

Третия път Стела видя в съня си Скорпиона като старец. Очакваше го дълъг и пълноценен живот. Дори и много възрастен, беше все така прекрасен. Двамата се разхождаха в есенен парк. Имаше много нападали листа и Стела, без да иска, си изпусна някаква дреболия в шумата. Беше само бижу, което не означаваше нищо за нея. Преведен над бастунчето си, той с търпение и нежност отиде да намери изгубеното...

Четвъртия сън и подсказа, че трябва до Скорпиона да достигнат две книги. Ако в Средновековието я бяха хванали с тези томчета, щеше със сигурност да гори на кладата. А дали не бе горяла вече? Ако днес нотариалните собственици на Скорпиона го заловят с книгите, ще го изгорят на кладата на Виновността. Няма да има земен съд, който да оправдае Искрата му, затова че е посмяла да заяви – ЖИВА СЪМ! Когато си нечия пълноправна собственост губиш всички права над себе си и нямаш право да четеш!

***

Беше време да си тръгва. Този път тя сама повика Искрата. Стела Искаше да се сбогува с нея, макар че винаги щеше да я носи в себе си. Искаше да ú благодари за това, че бе избрала едно обикновено момиче от Слънцето за свидетел, който да ú потвърди че съществува и не е сама. Стела имаше само една молба към Искрата  - да помогне на Скорпиона да направи свободния си избор, да не го изоставя в труден момент и да го подкрепя независимо от решенията му. Да не му позволява никога да  забравя кой Е и какво носи в себе си. Както казват хората – просто да го обича.

Стела не знаеше какво значи  обичането, но можеше да изпитва радост и предполагаше, че е нещо подобно...

*** 

Тя и Той се срещнаха със знанието, че няма случайни неща. Ако Стела бе Свидетеля, който да му потвърди, че е жив, че носи много стар дух в себе си, чиято сила повече не желае да дреме, какво беше Той за нея? И двамата бяха много по-важни един за друг от това, което успяваха да доловят и осъзнаят. Бяха взривили един-единствен миг като вечност. Скорпионът се появи, за да може тя да стане Себе си. Да се върне към това истинско аз, от което толкова дълго се беше стремила да се скрие. Най-близките ú приятелите понякога успяваха да видят частица от слънчевата ú същност и сега пълната ú трансформация щеше да е учудваща за  всички.  Какво щеше да им обясни, когато се завърне на Слънцето. Откъде бе дошло това сияние? Само тя обаче знаеше, че един напълно непознат земен жител бе успял да „излюпи” без никакви усилия, без дори да подозира, момиче от друг свят. Оставаха броени часове до окончателното и заминаване. Стремежът ú да разговаря със Скорпиона беше мъчителен и почти равен на желанието ú повече  никога да не го види. Да зачеркне случилото се като грешка в програмата беше невъзможно. Да даде Restart и да се озове в първия ден от пътуването си към Земята, въоръжена с мощни заглушители за искри - щеше да е чудесно, но  светът нямаше да е същия.

***

Последни минути. Стела започна да се разтваря.  Изпълваше се с нещо подобно на сребисто-бял покой. Накрая се разшири толкова много, че подробностите бяха блед фон, който я доведе до една мисъл,  обгръщаща я с топлина. Любовта съществува без условия и ограничения – тя заличава всички граници по пътя си, всичко, което не е истинско. Любовта ú към цялата вселена и към всяка клетка на собственото ú тяло се бе превърнала в едно и също нещо, което нямаше измерение.

Стела бе станала Нещо, за което на Земята все още не бяха измислили име, но скоро щяха!

Сбогом...

Обичам те...