Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия.
Това ми вдъхва усещане за уют.
Ти винаги ще ме закриляш и ще бъдеш дясната ми ръка...
нали?
Вървим на двете страни на улицата.
Заедно ли сме?
Не си говорим дори.
Мисля, че си казахме всичко... ...