24 jul 2008, 13:53

Свикналост 

  Prosa
782 0 1
1 мин за четене
Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия.
Това ми вдъхва усещане за уют.
Ти винаги ще ме закриляш и ще бъдеш дясната ми ръка...
нали?
Вървим на двете страни на улицата.
Заедно ли сме?
Не си говорим дори.
Мисля, че си казахме всичко... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??