Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето тая, например. От известно време ми хвърля такива погледи, че би следвало отдавна да съм се разтопил и от мен да е останала само локвичка под стола. Само че аз най-невъзмутимо, направо желязно, си смуча напитката и изобщо не се поддавам на провокации. Лошото е, че и да се напия не успявам. Не, че не опитах.
Тая кукличка дали може да готви? Абе и да може, и да не може, к`во от т`ва? Аз даже не съм и гладен. А ако случайно огладнея, ще хапна нещо в кръчмата. Преди все нямаше пари за кръчми. Сега всичките са си само за мен. Даже ми излиза по-евтино да ям кебапчета, отколкото жена ми да готви вкъщи завързаните си гозби. Бившата ми жена.
Ако трябва да съм честен, готвеше вкусно. А най-голямото й ...