12.02.2009 г., 20:32 ч.

Свободен и сам 

  Проза » Разкази
856 0 1
5 мин за четене
 

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето тая, например. От известно време ми хвърля такива погледи, че би следвало отдавна да съм се разтопил и от мен да е останала само локвичка под стола. Само че аз най-невъзмутимо, направо желязно, си смуча напитката и изобщо не се поддавам на провокации. Лошото е, че и да се напия не успявам. Не, че не опитах.

Тая кукличка дали може да готви? Абе и да може, и да не може, к`во от т`ва? Аз даже не съм и гладен. А ако случайно огладнея, ще хапна нещо в кръчмата. Преди все нямаше пари за кръчми. Сега всичките са си само за мен. Даже ми излиза по-евтино да ям кебапчета, отколкото жена ми да готви вкъщи завързаните си гозби. Бившата ми жена.

Ако трябва да съм честен, готвеше вкусно. А най-голямото й кулинарно предимство беше, че манджата винаги беше готова и на масата. И никога не забравяше котлона включен, като някои други - да не споменавам имена. Е, и? Има си кръчми за тая работа. Ами баничарите? Те да фалират ли? `Айде стига с това ядене, бе!

- Ех, сладурано! Не се опитвай да ме изгориш с тия очички - женен съм. Извинявай, разведен съм. Току-що разведен. Още не съм свикнал, нали разбираш.

Защо съм разведен ли? Мислиш, че ще кажа "жена ми не ме разбираше"? Не. Мисля, че ме разбираше прекрасно. И точно това ужасно ме дразнеше. Не бях в състояние с нищо да я изненадам. За разлика от нея - тя непрекъснато ме изненадваше. Като се започне с това, че изобщо не съм и предполагал за бояджийските й способности. Не съм очаквал, че може да тапицира дивани, да сменя контакти и въобще да се оправя сама. После минаваме през невероятната й способност да разбира всички тъпи вицове и да прощава и най-големите ми свинщини и се стигне до абсолютно невъзможното й решение да спре да прави всичко това. Да ме напусне, с две думи. Без всякакви обяснения. Дори и да поговорим не поиска. Искам да кажа, че обикновено ми надуваше главата с разни изтъркани фрази като "налага се да поговорим". Е, налагаше се да я оставям да говори - можеш ли да спориш с радиоточката?! Но явно не е казвала много съществени неща, щом не си спомням  почти нищо. Като изключим досадните заплахи да ме напусне и че ще съм виновен за провала на семейството ни, и че ще проваля и собствения си живот, ако не взема мерки... - Все такива тъпи женски брътвежи.

Честно казано, изобщо не вярвах някога да изпълни тия закани. Защото май единственото, в което вярвах, беше тя. В нейния упорит стремеж всичко да става винаги, както трябва, както го е планирала, никога да не се проваля.

Бях сигурен, че никога няма да признае провала на работа, в която участва. Като брака ни, например. Бях сигурен, че няма да ме напусне, само за да не се признае за победена, че нещо, което тя е правила, не се е получило. Ех, какъв хъс!

Лошото е, че наистина се чувствам виновен. Като вляза вкъщи, все още подсвирквам "прибрах се", но няма кой да ми отговори.

Има си и хубавите страни - няма кой да ми прави забележки, че съм си оставил обувките насред коридора, та да не може да се мине от тях, че пак не съм си закачил якето, че съм си разхвърлял дрехите. Лошото обаче е, че няма кой да свърши всичко това вместо мен. А пък отвратителният й навик непрекъснато да бърше шкафовете, масата, кухненския плот - всичко. Покрай нея свикнах винаги да светят от чистота, а сега трябва да си ги бърша сам. И не разбирам защо все ми се сърдеше, че само знам да гледам телевизия и да се въргалям на диванчето. Това изобщо не е вярно. Вече не гледам филми, няма с кой да ги коментирам и не са ми интересни. Няма с кой и да си говоря. По-гадното е обаче, че и да имаше с кой, не ми се говори... с друг.

Ех, котенце! Знам, че съм готин. Но не мога да ти предложа нищо друго, освен някое питие може би. Едва ли ще ти е интересно да слушаш за бившата ми жена. Сигурно ще мога и да те изчукам набързо, но не съм сигурен, че го искам.

Аз съм свободен мъж. Свободен... и сам. И мъж. Така че, тръгвай, ще ти покажа бърлогата си. Споко! Поддържам чистота по навик. И ще се опитам да не ти говоря за нея.

А знаеш ли, тя се сбогува с мен с бележка. Можеш ли да си представиш? Само с едно изречение - "Представа нямаш колко сам можеш да бъдеш!" Само това беше написала. 

Ей, къде тръгна? Е, върви си, щом искаш.

 "Представа нямаш колко сам можеш да бъдеш!" Тя беше права, дявол да го вземе - нямах представа. Ужасно, отчайващо, безпътно сам.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??