Jun 5, 2009, 11:58 AM

Свои и чужди 

  Prose » Narratives
951 0 4
4 min reading
Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пет и половина и шест сутринта в средата на май е разделното време между нощта и деня. Уличните лампи още светят, но и безплатното слънце си пробива път сред мрака.
На асфалта бе светло, но в градинките между блоковете цареше все още нощ – храстите и дърветата бяха обгърнати в мистични, причудливи сенки.
Пешеходеца ставаше всяка сутрин в пет и обикаляше квартала. Разходката не му се отразяваше нито добре, нито зле – просто бе въпрос на навик.
Натъкна се на детското колето в градинката на четвъртия блок. Приседна на пейката и се зачуди. Велосипедът бе забравен от някое дете снощи – това бе ясно. Не беше ясно само как през нощта не бе отмъкнато от ордите дрипльовци цигани, които обикаляха кварта ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Кръшков All rights reserved.

Random works
: ??:??