Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пет и половина и шест сутринта в средата на май е разделното време между нощта и деня. Уличните лампи още светят, но и безплатното слънце си пробива път сред мрака.
На асфалта бе светло, но в градинките между блоковете цареше все още нощ – храстите и дърветата бяха обгърнати в мистични, причудливи сенки.
Пешеходеца ставаше всяка сутрин в пет и обикаляше квартала. Разходката не му се отразяваше нито добре, нито зле – просто бе въпрос на навик.
Натъкна се на детското колето в градинката на четвъртия блок. Приседна на пейката и се зачуди. Велосипедът бе забравен от някое дете снощи – това бе ясно. Не беше ясно само как през нощта не бе отмъкнато от ордите дрипльовци цигани, които обикаляха кварта ...