Вече се бях отказал от отвратителния навик да бързам. Ходех си спокойно и бавно все едно стъпвах по долари, въпреки че в онзи момент имах дрехите по себе си (те поне ми даваха представителен вид) и нито петак в джоба. Една от причините беше, че си имах нова майка, или по-точно нейна заместничка, която се грижеше за мен. Не ми даваше да излизам с пари, за да не правя глупости. Вкъщи пък се прибирах и тя влизаше в ролята на нещо средно между полицейско куче и строг полицай, въоръжен с голяма доза мнителност. Човек, който знае номерата и логиката на нарушителите на реда. Знае колко могат те да бъдат изобретателни. Къщата регулярно се подлагаше на обстойно претърсване за скрита контрабанда.
Всъщност бях много благодарен за това, защото тогава започна моето пътешествие към Четвъртото измерение, към свободния живот и духовното израстване, без което бях живял години наред. Но това е досадна тема за отегчителни разговори. Единственото по-скучно от тези разговори между двама събеседници е това ...