8 min reading
Свята грешнице
“Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”
Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бледнеят спомени... Икони – светли... има жена – майка... жени и майки. Детски ръце, невинност и близост - майка и дете - Богородица и младенеца. Ренесансови деви и Възрожденски мадони - майка с дете... Икони – свeти!
Под обкови сребристи скрити ръцете, сияят бляскаво-лъчисти камъни в ореолите... бледи и просто зографисвани, стари и напукани, тъмни... но нежни!
Светли или тъмни косите, сини или топло-кадифени очите, но добри!
Бели и пълни, слаби и весели децата, в прегръдката майчина! Свети ръце... святост майчина... Свети... Икони...
Белосана нова черковата. Високи стени, пъстри стъкла, звездочели кръстове - заболи в небе върхове... Чакат зидовете ръката, чакат бои. Него, Архангели, Светци... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up