Свята грешнице
“Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”
Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бледнеят спомени... Икони – светли... има жена – майка... жени и майки. Детски ръце, невинност и близост - майка и дете - Богородица и младенеца. Ренесансови деви и Възрожденски мадони - майка с дете... Икони – свeти!
Под обкови сребристи скрити ръцете, сияят бляскаво-лъчисти камъни в ореолите... бледи и просто зографисвани, стари и напукани, тъмни... но нежни!
Светли или тъмни косите, сини или топло-кадифени очите, но добри!
Бели и пълни, слаби и весели децата, в прегръдката майчина! Свети ръце... святост майчина... Свети... Икони...
Белосана нова черковата. Високи стени, пъстри стъкла, звездочели кръстове - заболи в небе върхове... Чакат зидовете ръката, чакат бои. Него, Архангели, Светци... ...