- Докога трябва да чакам да вземеш решение? - попита унило Мади.
- Защо така си се разбързала? Като реша, ще ти кажа. - отвърна ѝ ядно Кери.
Те бяха 18 - годишни еднояйчни близначки. Чернокоси, синеоки, стройни, с трапчинки (Мади на дясната буза, а Кери - на лявата). И до тук се свеждаше тяхната прилика.
В същността си те бяха напълно противоположни. Това не означава, че едната беше добра, а другата лоша. Означава, че просто бяха напълно различни.
Мади - отличничката, с ниско самочувствие, спретнато облечена, леко срамежлива, но имаща твърдо отношение към всяко нещо.
Кери беше обичаната от всички - вечно забавна, динамична, гримирана, с екстравагантни дрехи, блуждаеща между удоволствията на живота, подкрепяща всяко мнение по даден въпрос.
И изобщо не се разбираха.
- Защо винаги си толкова непостоянна? Човек не може да разчита на теб. Не може и да предвиди какво да очаква от теб. А даже не може да се надява да изпълниш обещанията, които си дала. - за пореден път Мади опита да вразуми Кери.
- А ти защо трябва да си толкова праволинейна и праведна - не ѝ остана длъжна Кери - Вечно се движиш по някакви правила, от които веднъж не си кривнала. Къде му е удоволствието?
- Не всичко се свежда до удоволствие, Кери..
- Напротив! Точно до удоволствието се свежда. Иначе какъв ще бъде шибания смисъл на това, че сме тук?
- Не е нужно да ругаеш. Разбирам те, но това не означава, че го приемам.
- Да да, добре. Не искам да спорим отново. Днес съм в добро настроение и не искам да си го развалям с препирни.
- И аз така искам, но държа да вземеш решение в скоро време.
- Добре! Току що взех решение - ще задържа бебето и сама ще кажа на мама и татко. - тръсна решително глава Кери.
- Но ти си едва на 18! Как смяташ да се справиш с нещо толкова отговорно, каквото е едно бебе? - шокирано изстреля думите си Мади. „Ако изобщо имаш време за това.” – довърши наум Мади.
- Много лесно! Ще го приема като поредното удоволствие, на което да се насладя. Знам, че ще се справя. Какво толкова му трябва? Любов! А аз имам в огромни количества от нея.
Мади поклати невярващо глава. Притесни се за бъдещето на това дете - нейния племенник или пък племенница? Това не би трябвало да има значение. Имаше значение само факта, че тя също взе решение - да даде всичко от себе си да се помири със сестра си, да ѝ помага по време на бременността, както и в отглеждането на детето. Тя поне ще бъде перфектната леля.. и майка, тъй като лекарят каза, че на Кери ѝ остава година живот..