Зак беше облечен в изряден тъмносив костюм, катраненочерната му коса беше подредена назад от красивото му, аристократично лице. Той държеше лед в черните си очи, но плашеща усмивка на устните си. Погледна ме за кратко, но не изрази никаква друга емоционална реакция към присъствието ми. Те-хьон го гледаше враждебно, а Зак се взря в лицето на корееца.
-Знаеш ли, създаде ми много проблеми с тези убийства – заяви Зак на корееца вместо поздрав. Те-хьон се пое бавно и дълбоко въздух, а Зак дойде при нас и ме погледна отново – ще седнем ли, господа?
Подчиних се, преди да помисля повторно. Те-хьон и Зак също седнаха, като последният се настани сякаш притежава мястото. Изглеждаше леден, самоуверен и плашещ. Промъкнах се в мислите му – той беше сега спокоен и напълно плашещо амбициран. В ума му се въртеше само желанието да разбере пътя към двореца и да доведе организацията на Рена до крах.
Той ме погледна.
-Отново ли шпионираш мислите ми? – попита ме той с аристократичен тон, с известна доза лек ...