Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В онзи момент си бях наумил, че щастливите събития се случват само в началото на седмицата, исках тя да се състои от дълги и предълги понеделници, но по прищявка на случайността историята ми се натресе на главата в събота, а не в понеделник. Мислех си, че няма значение какво правиш, колко се стараеш този ден, крайният резултат е винаги нула; всяка събота някой някъде е мамен, но понякога това става и с хепи-енд...
Като самотно дете на разведени родители в събота се виждах със Стария - този, който се вписваше от домоуправителя за мой настойник. Нямахме какво повече да си кажем след развода, така че обикаляхме мълчаливо градинките, всеки улисан в своите мисли. С изгарящо нетърпение броях минути ...