Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лишения, непосилно натоварващи и забързани, но и носещи безгрижността и силата на младостта. Но нищо от трудностите не помнех, спомена бе само за хубавото от това време.
Погледа ми се спря на едно от момичетата, приятелката ми Соня, нарочно търсех и се взирах в погледа и. Боли ме много за нея, сърцето ми се разкъсва от болка. Върнах се назад в спомените си, образите изплуваха един след друг.
…Бяхме много задружен отбор, нямаше интриги, злоба и съперничество, разбирахме се прекрасно и спортсменското отношение винаги бе на преден план. Соня беше моя близка приятелка и съученичка, спортистка с много добри постижения. Спорта взимаше своята цена от нас, но ни даваше много, направи ни по-силни, по-уверени и можещи, подготви ни за предстоящите истински изпитания и борбата с тр ...