Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си премяна и с всеки изминат ден ставаше все по-красива и все по-богата на злато.
Във въздуха се усещаше мириса на тлееща шума, която събуждаше носталгични спомени с романтичен аромат. Този толкова характерен за есента мирис се смесваше с парфюма на печени чушки и целина. Разхождайки се по улиците на града, човек оставаше с впечатлението, че се намира в един огромен селски двор, където грижовни стопанки шетат около импровизирани огнища за да приготвят вкусотии за студените зимни месеци.
В градината на Николина есента настъпваше бавно. Късната масловка още не беше обрана, за разлика от орехът, който тази година беше дал необикновено много плод. Цветята бяха изчезнали с изключение на някоя закъсняла ...