Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира възраст и пол. Аз пробвам приятелите си със сито. Пресявам и предпочитам едрото отгоре, а праха-на боклука.
Имам една , която може да ми бъде дъщеря.Пиша ѝ аз всичките си патила, а тя пазела всичките ми писма. Получих си ги като подарък за една нова година. Сега се чудя как съм намирала време за безбройните глупости, но винаги съм си представяла звънкия ѝ смях, когато чете и не съм се уморявала да ѝ пиша.
Ето извадки от някои писма:
,,Питаш ме, Ивалинче, за Хулио Иглесиас. Лично не се познавам с него, но дружките ми дадоха информация.Тези се оказаха трима. Има за всички възрасти. Най-младият, Енрике, е твой. Снощи се видяхме. Беше гол до кръста по телевизията и докато станах да му се предст ...