Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. Защото ако наистина всяка сила има равна на себе си и обратна по посока противосила, ако в нашия свят всяко действие има свое противодействие... аз предпочитам да прекратя съществуването си.
Лежа си всяка вечер така. Гледаме се с печката, която също като мен кротува в мрака. Страх ме е! Страх ме е да я пусна, защото може би лишавам някой друг от топлина. Каква самоубийствена мисъл, нали? Така е, но знаеш ли, приятелю мой, да си човек значи, че те боли повече, когато вземаш от другите, а не от себе си! По-лесно бих се самоубил, отколкото бих убил друг.
Страх ме е! Колко ме е страх само. Вземам пистолета и го опирам в челото си. После решавам... петлето щраква... но изстрел няма. Пистолетът н ...