"Птичката с тръна в гърдите следваше неумолим закон
Когато острият шип я пронизва, тя не подозира
чв я очаква смърт; само пее и пее
докато не й останат сили да издаде нито звук повече
Но ние - когато забиваме тръна в гърдите си, знаем.
Разбираме. И все пак го правим."
Родих се в къща, която беше възприемана за богата в квартала. Имаше три етажа с по четири стаи на всеки един. Ние живеехме на втория (мама, аз и татко ми).
На първия - дядо и неговата сестра, останала вдовица , а дядо и той вдовец. Не познавах баба си. Казваха, че имам удивителна прилика с нея. На последния - трети етаж имахме квартиранти - художник със семейството си. Жена му беше много красива, бивша балерина от музикалния театър. Имаха две деца - момчета, Огнян и Пламен.
От нашия етаж се излизаше на голяма тераса, наистина много голяма. Тя беше оградена с тухлен зид на височина около метър, който образуваше нещо като стена до къщата на чичо Славчев - собственик на магазин за платове и обувки. Жената на този търговец бе ...