СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да напиша нещо. Абе да, ама нали трябва вдъхновение, пък и грамотност, а второто не ми е особено познато. То и вдъхновението не ми е познато, но съм чувал, че често връхлитало хората и ги карало да правят глупости. А не, не, категорично не. Няма да пиша, аз и без това не съм писал до сега, нищо няма да излезе. И така, потънал в мисли заспах. Аз хубаво заспах, ама защо му беше на „оня” да ме обезпокоява.
Появи се пред мен, целият обвит в мрак, с ехидна усмивка на лице:
- Тук съм, за да ти кажа, да не пропускаш тази възможност. – Каза той.
- О, не, моля ти се не ме занимавай с глупости и без това ми омръзнаха другите объркани и извратени сънища, а сега и ти! – му отговорих.
- За съжаление, няма ка ...