СЪН

Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да напиша нещо. Абе да, ама нали трябва вдъхновение, пък и грамотност, а второто не ми е особено познато. То и вдъхновението не ми е познато, но съм чувал, че често връхлитало хората и ги карало да правят глупости. А не, не, категорично не. Няма да пиша, аз и без това не съм писал до сега, нищо няма да излезе. И така, потънал в мисли заспах. Аз хубаво заспах, ама защо му беше на „оня” да ме обезпокоява.

Появи се пред мен, целият обвит в мрак, с ехидна усмивка на лице:

-         Тук съм, за да ти кажа, да не пропускаш тази възможност. – Каза той.

-         О, не, моля ти се не ме занимавай с глупости и без това ми омръзнаха другите объркани и извратени сънища, а сега и ти! – му отговорих.

-         За съжаление, няма как да не кажа, каквото имам да казвам, останалото зависи от теб и от съдбата. – каза „оня”.

-         Добре де, добре, хайде казвай и ме остави да спя спокойно – ядосано отвърнах.

-         Не крий това, което е дълбоко в теб, знам какво мислиш, аз съм в мислите ти, аз съм ТЕБ! – изрече високо.

Ох, защо, защо поредният извратен сън, дано не се превърне в нещо по-лошо.

   - Нищо не крия в мен. Нормален съм си, това, че си в главата ми не ме прави откачен! Остави ме, искам да спя. Знам, ти си като другите в главата ми, вече усещам какво ще ми кажеш – отвърнах аз.

-         О, така ли? И какво ще ти кажа? – промълви „оня”.

-         Ще ми кажеш, че я обичам много, ще ми кажеш да не спирам да си мисля за нея, ще ми кажеш, че трябва напълно да покажа обичта си към нея, да й се обадя и да говоря по-често с нея… абе, защо да ти обяснявам, не ми се занимава – отсякох аз.

-         Грешиш. Да, отново ще говоря за нея, както казах, аз съм ТЕБ и знам какво ти е, но аз съм по-различен от другите ти сънища, затова ще ти кажа само едно нещо и, ако ме послушаш, може би живота ти ще се промени към по-добро – рече „оня”.

-         Омръзна ми, казвай и да заспивам! – отговорих.

-         Пиши! – каза той.

-         Какво да пиша, бе? – учудих се аз.

-         Просто вземи лист, излей си душата на него, кажи й всичко, което си искал да й кажеш някога, или пък онова което искаш да й кажеш. Плачи, излей всичко на белия лист – отговори спокойно „оня”.

-         А, не, не, категорично не. Защо ми е да се занимавам, да се напрягам, като мога просто да й го кажа, много по-лесно е – казах аз.

-         Ще усетиш разликата, ще видиш, че е по-добре да пишеш. Ти знаеш, че тя те обича, знаеш, че и ти я обичаш, но също знаеш, че не сте само вие двамата. Писането ще ти помогне много в деня, когато се разделите и усетиш жестокостта на този свят и благодарение на него, ще си излееш мъката – отвърна „оня”.

-         СПРИ! Не искам да слушам повече! Тя НЯМА да ме напусне никога. Няма да се разделим! Знам, имам много съмнения, но те са породени от мислите, предизвикани от такива като теб! – казах с гняв.

Замислих се. Толкова много неща съм правил за нея и ще продължавам да правя. Не ми е нужно друго на този свят, освен нея.

Бих се отказал от всичко за нея, дори и от живота, ако е нужно. Просто искам да сме заедно, искам да се обичаме. Не искам никой да ми пречи да я обичам. Не искам никой да я обича освен мен! Не искам тя да обича друг, освен мен.

Изведнъж ме сполетя отново една от болните мисли, породени от сънищата. А ТЯ какво е направила за мен? Постоянно я ревнувам, боли ме от това, но не мога да спра. Тя ме направи такъв. Слаб. Преди не бях така, просто не мога да разбера, какво ми дава тя. Подсъзнателно знам, че ще й омръзна, ще ме зареже, въпреки, че го отричам пред „оня”.

-         Глупаво момче, казах ти, че съм по-различен от другите и сега ще го докажа.    

-         Аз мога да ти кажа какво тя прави за теб! – каза той.

-         Хайде да те видим тогава, търся отговор на това от толкова много време. Едва ли ще успееш – отговорих аз.

-         Тя е твоят живот, тя е всичко за теб! Дори когато е далеч от теб, ти я ревнуваш, мислиш си „Какво ли прави сега?”, постоянно я притискаш и това я задушава и убива. Обаче грешиш! Тя не е далече от теб, тя е в мислите ти и постоянно е с теб, както ти си с нея в нейните. Тя те обича, дори по-силно отколкото ти нея, но ти просто не го виждаш. Ти си сляп глупак, разбери, ТЯ е твоята усмивка. Без нея, ти ще умреш и ще се роди друг човек, и този друг човек съм аз! – каза той.

Страхувах се. Знаех, че той е прав, но не исках да го приема. Не исках да ставам „оня”.

  - Старая се да не я загубя. Опитвам се да изпълня всяко едно нейно желание. Искам да я радвам. Просто… просто съм много объркан. Тя не разкрива истинските си чувства, не казва това, което мисли, а това ме обърква и ме прави такъв, какъвто съм в момента. Тя се страхува да го направи, за да не ме нарани, но точно обратното, това ще ме направи щастлив – отвърнах аз.

-         Спокойно, тя също сънува – каза „оня” и се усмихна. – А сега, спи спокойно.

Той изчезна. Радвах се, че го няма, но също така и тайно се надявах отново да имам възможност да си поговорим. Едва ли ще мога да спя спокойно след такъв сън. Ама чакай, още сънувам. Да, сънувам мислите си. Искам утре, като стана, да отида до близкото пазарче. Да й купя букет цветя, а може би и нещо сладко като нея за закуска. После ще я поканя на кафе, след това ще се разхождаме. Да! Няма начин да не ме заобича още повече. А за вечерта, мисля да спретна една романтична вечеря, да я галя и да й се усмихвам цяла вечер. Да, точно така, точно така ще успея да я задържа при себе си.

Ами ако й напиша нещо? Не, не мисля, че ще се зарадва толкова. По-добре да направя всичките неща, за които си мислех. Определено няма да се зарадва, като види неграмотно написан текст, на объркано момченце, което не може да изрази това, което иска. Или пък да й напиша само едно „Обичам те”?

Защо си мисля за глупости, едва ли има нещо, което да ме накара да започна да пиша каквото и да било някога. Не е възможно, това не съм аз…

Събудих се, огрян от ранните слънчеви лъчи. Беше приятно, но все пак беше поредният скучен ден и не очаквах кой знае какво. Просто щях да я обичам.

Реших да стана и да се подготвя за излизане, когато чух странно шумолене. Обърнах се и видях един бял лист. Усмихнах се… той също ми се усмихна!