Apr 2, 2018, 8:09 AM

Сънища 

  Prose
407 4 4
2 min reading
И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…
Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…
Огромно поле покрито с памук. Редицата от привеждащи се и изправящи се хора – бели, черни, жълти. Надзиратели с виещи се камшици…
Широк път, виещ се нейде в далечината. И по него групите на каменоделците. Замахващи чукове, тежки кошове, прах и жега, конни пазачи…
И копачи, и гребци, и рибари… Труд и страдания, страдания и труд… Цяла нощ – кошмари…
Добре, че рядко остават в съзнанието ми. Да, помня някои от тях, убеден съм, че съм сънувал подобни често, обаче самият аз се мъча да изчистя всичко в мен от кошмарите…
А и как да се товаря с тях, в тоя наш прекрасен свят… Свят на щастието и доволството… Когато сутрин се събудя, домашната стерео система зазвучава с нежни песни, лакеят носи първото за деня кафе, готвачката очаква похв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

За тези, които попитаха ще има ли продължение на "Свободен полет". Продължението е тук, в самото начало на писаниците ми. "Три шишпета в машината на времето".

https://otkrovenia.com/bg/proza/tri-shisheta-v-mashinata-na-vremeto

Хубав ден!

Random works
: ??:??