2 min reading
И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…
Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…
Огромно поле покрито с памук. Редицата от привеждащи се и изправящи се хора – бели, черни, жълти. Надзиратели с виещи се камшици…
Широк път, виещ се нейде в далечината. И по него групите на каменоделците. Замахващи чукове, тежки кошове, прах и жега, конни пазачи…
И копачи, и гребци, и рибари… Труд и страдания, страдания и труд… Цяла нощ – кошмари…
Добре, че рядко остават в съзнанието ми. Да, помня някои от тях, убеден съм, че съм сънувал подобни често, обаче самият аз се мъча да изчистя всичко в мен от кошмарите…
А и как да се товаря с тях, в тоя наш прекрасен свят… Свят на щастието и доволството… Когато сутрин се събудя, домашната стерео система зазвучава с нежни песни, лакеят носи първото за деня кафе, готвачката очаква похв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
За тези, които попитаха ще има ли продължение на "Свободен полет". Продължението е тук, в самото начало на писаниците ми. "Три шишпета в машината на времето".
https://otkrovenia.com/bg/proza/tri-shisheta-v-mashinata-na-vremeto
Хубав ден!