…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та знаеше как да изгуби съзнание от крехък страх. Роклята отгърната почти над коленете, деколтето скъсано от биещото в тренировка за влюбване сърце, очите полузатворени, устните полуотворени в типично женска покана…
Той отметна шлема, пусна го върху пясъка и заби меча до него. После пристъпи към хубавицата. Трябваше да я свести, но щеше да я уплаши с дрънченето на бронята. Затова се зае с разопаковането си…
Защитата падаше рязко, дрънчеше, вдигнаха се даже гарваните, очакващи на опашка реда си за обяд по змея.
Но красавицата беше опитна и не се събуждаше от шума. Имаше си ред, трябваше да чака първата невинна целувка…
Втората не беше с епитет…
Когато героят се измори от спасяването й – а я спаси ...