Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътрешен свят, който излиза на повърхността всяка нощ, когато заспим. Звучаха красиво думите ѝ, но ми се искаше да вярвам, че е нещо повече от обикновен сън. Искаше ми се да вярвам, че е някакво предсказание, орис, която ще ме отведе до нещо голямо, което ще промени живота ми. За щастие или не, оказах се права...
Бях на тринадесет години. Беше поредната утрин, в която се събудих от слънчевите лъчи, влизащи през прозореца на стаята ми. Погледнах с усмивка гледката през стъклото, а нещо в мен крещеше, че този ден няма да бъде обикновен. Станах от леглото и изтичах по пижама в кухнята. Червенокосата ми майка пак беше сложила престилка върху дрехите си, а ръцете ѝ бяха покрити с брашно. Приготвяше ми к ...