Jan 19, 2014, 8:31 PM

Сърце отваря врати 

  Prose » Others
669 0 1
2 мин reading

Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.

Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.

Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да кънтят удари...Нима това са ударите на сърцето...Чие сърце?

Не знам какво очаквам да видя. Газя в някакви локви.

„Сълзи”, помислям си. И май започвам малко по малко да разбирам... Познато е. Топло е. Мое ли е?

Правя още няколко крачки и го виждам. Вратата е отворена. Пише: „Вход свободен”. Започвам да се чудя защо няма никой. Сигурно хората си мислят, че щом е безплатно, не струва. Може и да са прави. А може птичките да са изяли трохите по пътя след мен... Дали да не се върна да оставя камъчета, като в приказката? 

Страх ме е да вляза, не изглежда добре отвън. Поочукано е, позакърпено е... Мирише на желязо и е мрачно. Пристъпвам крачка напред и сякаш се блъскам в невидима преграда. Не мога да вляза... Как така, нали е свободно? Няма да му потръгне на това Сърце, щом не пуска единствения изявил желание да го види отвътре.Правя още един опит – неуспешен. Подразнена съм, най-вече от това, че никога не греша в предположенията си. Вече нямам съмнения къде се намирам. Вървяла съм... към себе си.

 Знам защо сърцето ми не ме пуска. Собственото ми сърце не може да ме обикне. Не можах да го науча... Извинявам се сякаш на себе си и очите ми се пълнят със сълзи. Не мога да ги спра и вече не виждам нищо... Изпадам в истерия за секунди и започвам да блъскам... Пусни ме да вляза! ПУСНИ МЕ ДА ВЛЯЗА!!! Нищо не усеща, проклетото, толкова удари е понесло... АЗ СЪМ, ПУСНИ МЕ, не ме ли позна?... Отваряй се, СЕЗАМ! Как ти е името?!?!! Искам...

Свличам се безпомощно, защото не знам какво да направя.Не знам къде да отида. Сигурна съм в едно - няма път назад.

 Ами Ти? Защо не направиш нещо,бе, знам те, че си вътре, какво се скатаваш?? Няма ли да си ходиш вече? Нали и без това не искаше да си там? Тясно е за двамата... не виждаш ли... Мен ме валят сълзи тука, отвън, а ти стоиш на топло и не мърдаш...

Махай се от дома ми! МАХАЙ СЕ... Уморена съм...

Искам да се прибера...

 

 

© Елица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??