Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи крачка за бягство, но след светкавичния поглед, който ми отправи, разбра, че съм безопасна, и отново се отпусна в прегръдките на слънцето. Не бързах да седна. Наслаждавах се на възможността да премина край храстите, от които излитаха обезпокоени птици, покрай пейките, заети от доволни хора. Защото недоволният човек е вечно зает и в живота му няма място за бягство в красотата.
Избрах си пейка и седнах. Оттук виждах всички, които влизаха, а и те ме виждаха. Така се надявах да дойде някой познат или да ме избере за приказка някой непознат.
Отдалеч видях позната физиономия. Беше лекарят от съседния апартамент. Понякога се засичахме на терасите и младият мъж винаги ме поздравяваше. С времето започ ...