7 feb 2021, 19:28

Сърце за петима 

  Prosa » Relatos
960 2 5
11 мин за четене
Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи крачка за бягство, но след светкавичния поглед, който ми отправи, разбра, че съм безопасна, и отново се отпусна в прегръдките на слънцето. Не бързах да седна. Наслаждавах се на възможността да премина край храстите, от които излитаха обезпокоени птици, покрай пейките, заети от доволни хора. Защото недоволният човек е вечно зает и в живота му няма място за бягство в красотата.
Избрах си пейка и седнах. Оттук виждах всички, които влизаха, а и те ме виждаха. Така се надявах да дойде някой познат или да ме избере за приказка някой непознат.
Отдалеч видях позната физиономия. Беше лекарят от съседния апартамент. Понякога се засичахме на терасите и младият мъж винаги ме поздравяваше. С времето започ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Милосърдието »

7 Puesto

Propuestas
: ??:??