СЪРНИЧКАТА
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му изпрати благодарствени погледи, пълни с усмивки, искрящи от обич и възторг. Дърветата изправиха стволове, погледнаха с върховете си слънцето и сякаш се понадигнаха на пръсти, за да бъдат колкото се може по-близо до него, да пият от тази благодат, листата по клоните също усетиха топлината и по детски затанцуваха, не в ритъм, а волно, всяко както му дойде, но така че лъчите да проникват чак до земята на животворни светли петънца. Те гъделичкат кожата ù, тя сякаш потрепва, та полюлява тревата по себе си, буболечките излизат от подземията си и тръгват между зелените стебълца да търсят светлина и живот. Поточето също усеща щастливия танц на слънчевите петънца върху и в себе си и започва да подска ...