/ден първи/
За да скрепим и без това младата си и крехка все още връзка, с моя приятел решихме да отпрашим към морето.
Една слънчева сутрин през Август събрахме малко багаж, който се състоеше само от дрехи и никакви съдове, прибори, тенджери, тигани, телевизори и още куп подобни ненужни предмети, и тръгнахме. Решихме да опитаме какво е да заминем без път и посока и без купища вещи, характерни за средностатистическата домакиня, летуваща със семейството си на море.
Денят бе слънчев и прохладен и обещаваше много море и много любов. Не мислехме за това, къде ще преспим, какво ще ядем или кого ще срещнем по крайбрежието. Отдадохме се напълно на авантюристичния дух на битниците, ако не се броеше чисто новата кола на моя приятел и невероятно силния климатик, който ни охлаждаше като прясно месо в Метро.
Привечер стигнахме Равда. Решихме, че първата вечер ще прекараме в това китно и тихо селце. Да, обаче по закона на Мърфи, квартири не бяха останали - всичко беше заето и то по преварителна заяв ...